Жегата изяжда пармезана

Производството на известното италианско сирене Parmigiano Reggiano се оказва в трудно положение поради честите горещи вълни и продължителните периоди на суша в Северна Италия. Когато температурите преминат 40 градуса, това влияе не само на хората, но и на кравите, от чието мляко се произвежда сиренето. Най-тежко е положението в региона Емилия-Романя, където се произвежда по-голямата част от пармезана. Фермерите са принудени да държат оборите отворени денонощно и да включат вентилатори и системи за водна мъгла, за да охлаждат животните. Екстремната жега влияе както на количеството, така и на качеството на млякото. През лятото е необходимо повече мляко, за да се произведе същото количество сирене. Растящите температури увеличават и разходите далеч отвъд фермите, тъй като вентилаторите работят по 16 часа на ден и кравите изпиват между 140 и 150 литра вода дневно. Разходите растат и след като сиренето вече е произведено, тъй като е необходимо внимателно контролиране на температурата и влажността по време на зреенето. Потреблението на електроенергия в складовете, където се съхраняват над половин милион пити пармезан, е нараснало с около 30% по време на най-силните горещини. Ако екстремните климатични явления зачестят, производството неизбежно ще стане още по-скъпо заради по-ниската млечност, по-високите разходи и по-трудното производство на фуражи. За разлика от други сирена, Parmigiano Reggiano се произвежда по изключително строги правила, които не позволяват замяна на фуражите при суша. Това означава, че производителите не могат да намерят лесно решение за проблемите, причинени от изменението на климата.

Защо е важно: Тази тема е важна за българския читател, тъй като показва как изменението на климата влияе на хранителната индустрия и на цените на продуктите, които потребителите купуват. Сиренето Parmigiano Reggiano е популярно в България и увеличението на цените му ще се отрази на българските потребители. Освен това, тази тема показва колко уязвими са земеделските отрасли към климатичните промени и каква е необходимостта от вземане на мерки за намаляване на въздействието на изменението на климата върху хранителната сигурност.