1040 години от победата над византийците

На 17 август 986 година българите на цар Самуил постигат една от най-големите си победи над византийците в прохода Суки, недалеч от римската пътна станция, известна днес с името Траянови врата. Тази победа е част от десетгодишната съпротива на българите срещу византийската власт, водена от синовете на велемощния български комит Никола - комитопулите Давид, Мойсей, Аарон и Самуил.

Причина за тази съпротива е завладяването на източната част от Българското царство от византийците през 971 година. Десет години след това ромейският василевс Василий II решава да се разправи с българите, като нападне Сердика. Византийският историк Лъв Дякон пише, че българите безпощадно ограбваха Македонската земя и избиваха всичко поголовно, което подбужда Василий II да ги смаже с едно нападение.

През лятото на 986 година императорът повел многохилядна войска срещу България, но поради лошото командване византийската армия се отдала на леност и безделие. Българите му устроили засада, почти напълно го унищожили и взели като плячка много впрегатни животни и коне. Неопитните в обсадното дело ромеи примъкнали стенобойните машини до крепостните стени на Сердика, но обсадените в крепостта българи ги запалили и изгорили.

Поради неумерената и прекалена употреба на храна припасите на ромейската армия бързо се изчерпали. Междувременно се пръснал слух, че Самуил е заел върховете на планините около Сердика и е поставил засади. Всичко това накарало императорът да заповяда безславно отстъпление по обратния път към Цариград. Отстъпващите ромеи се придвижвали към Филипопол и след целодневен преход, на 16 август вечерта те се разположили на лагер в едно гористо място. Там паднала грамадна звезда, която като осветила лагерните шатри с изгаряща светлина, паднала до самия окоп на стана, пръснала се на хиляди искри и угаснала.

Защо е важно: Победата на българите над византийците при Траянови врата е важно събитие в българската история, което показва упоритата съпротива на българите срещу византийската власт. Тази победа е пример за военното умение и стратегията на цар Самуил, както и за патриотизма и смелостта на българите, които се бореха за свободата и независимостта на своята страна.