Растежът на кредитите надхвърля този на спестяванията

За първи път от няколко години насам увеличението на кредитите на домакинствата изпреварва ръста на парите, които те държат в банките. Това не означава, че заемите вече са повече от депозитите като общ размер, но бележи промяна в тенденцията. Кредитите на домакинствата са нараснали с 1,7 млрд. евро за четири месеца, докато депозитите са нараснали с около 1,35 млрд. евро. Разликата е 356 млн. евро в полза на заемите. Това е важна промяна, защото досега българският банков модел се крепеше на едно удобно съотношение - хората и фирмите държат много пари на депозит, а банките могат да кредитират при ниска цена на ресурса. Най-силният двигател на кредитирането остават заемите за жилища, които вече са близо 18 млрд. евро и растат с над 27% на годишна база. Средната заплата за първото тримесечие се увеличава с 12,7% на годишна база, което все още поддържа платежоспособността на голяма част от кредитополучателите, но не обяснява напълно скоростта, с която се трупа ипотечен дълг. Другата причина депозитите да не растат със същата скорост е ниската доходност по тях. Средната лихва по срочните за домакинствата е около 1,3%, а парите по разплащателни сметки практически не носят доход. Това означава, че реалната стойност на спестените пари намалява. За много домакинства това е стимул да търсят друг изход - покупка на жилище, ремонт, потребление, инвестиция или просто по-бързо харчене, преди цените да се вдигнат още. Комбинацията е силен стимул за теглене на заем и по-слаб стимул за спестяване. Важно е да се направи разграничение. Българските банки нямат проблем. Напротив - ликвидността им остава висока, капиталовата им позиция също е силна. Това обяснява защо лихвите по ипотеките не са нараснали.

Защо е важно: Промените в съотношението между кредитите и спестяванията имат потенциално значими последствия за българската икономика и банковия сектор. Ако тенденцията се задължи, може да доведе до увеличение на лихвите и промени в поведението на домакинствата и фирмите. Това изисква внимателно наблюдение и стратегическо планиране от страна на финансовите институции и регулаторните органи, за да се гарантира стабилността и устойчивостта на финансовата система.