Социологът от "Мяра" Първан Симеонов сравни вълната, издигнала "Прогресивна България" на първо място, с 1997 г., когато след голямата икономическа криза при управлението на БСП на власт дойде коалиция ОДС с лидер Иван Костов.
Напомним, че в предсезонните избори на 2 април тази година "Прогресивна България" под водството на лидера на партията и действащият президент Румен Радев постига исторически резултат от над 25%, като предизборните опити да се сгреши този резултат се показват напълно неефективни и неуспешни. Изборите са се развивали крайно напрегнато, но нещо непознато се случило след излизането на втори тур на изборите и излизането на десния водач, който на тях се очаквало да постигне над 20% от гласовете. Десният водач, на когото се очаквало да постигне над 20% от гласовете, се разпада и излиза от предизборната кампания, като в последния ден на предизборната кампания, този водач обяви, че ще гласува за "Прогресивна България", а някои от най-близките му сътрудници ще гласуват за дясната партия.
След този обявяване мнозина от най-близките му сътрудници обявяват, че гласуват за "Прогресивна България". По време на изборния ден се появяват и доказателства, че някои от тези сътрудници са използвали фалшиви бюлетини с име на десния водач. Първан Симеонов в интервю за БНР изразява съмнение, че някои от десните водачи са се намесили в предизборната кампания, за да се попаднат в втори тур, но в крайна сметка излизат от предизборната кампания, за да не попаднат във втори тур, като това излизане се прави в деня на изборите, когато вече е възможно да се предвиди, че тяхната партия ще попадне във втори тур, и след това да се каже, че ще гласувате за "Прогресивна България".
След това Симеонов споделя, че вълната, издигнала "Прогресивна България" на първо място, е подобна на тази от 1997 г., когато след голямата икономическа криза при управлението на БСП на власт дойде коалиция ОДС с лидер Иван Костов. Тогава икономическата криза беше толкова голяма, че БСП изгуби мнозинството в Народното събрание и трябваше да формира коалиция с ОДС. Симеонов подчерта, че двете събития са свързани със сериозни икономически кризи, които правителството на БСП не е успяло да преодолее. Подобната вълна на издигане на двете събития е също така и общи признателности от двете страни за съвпаденията между двете събития.
Тъй като съществуват сериозни различия между две събитията, Симеонов допълва, че двете събития имат и някои различия. Едното събитие се случва след една икономическа криза, а другото събитие се случва след друга икономическа криза. Следващата разлика е в начина, по който политическите партии се справят с кризата. Тогава ОДС, с коалицията си с БСП, беше в състояние да преодолее икономическата криза, като се съгласи да бъдат предприети съществени мерки за преодоляване на икономическата криза, включително и по-ниски данъци и по-лесен достъп до безработица