Отношенията между България и Турция са от ключово значение за позиционирането на България на геополитическата карта на Балканите и в по-широкия контекст на източна Европа. Договорът с Боташ, наложен от едно служебно правителство, е дал голямо преимущество на Анкара да постига своите цели в партньорството с България. При срещата на Радев с Ердоган, Боташ е бил „замразен“ за 15 месеца, но не е ясно какво точно означава това и срещу какви отстъпки от българска страна е получено съгласието на турския президент. Турция се е превърнала в кръстопът на енергийни потоци, оползотворявайки транзитирането на азерски въглеводороди и потоци от природен газ от Русия. Анкара се нуждае от дългосрочни споразумения с България за увеличаване на потоците от въглеводороди през българска територия към Европа. Турция вероятно иска да придобие българската транзитираща инфраструктура, което би дало на страната значително влияние в региона. Засега няма достоверна информация за актуализираните турски интереси в двустранните отношения, но се предполага, че Анкара се интересува от придобиване на Нефтохим и концесионирането на магистрала Черно море. Освен това, Турция вероятно иска да заеме ролята на ексклузивен снабдител на България с енергоресурси. В дългосрочните интереси на София и на Анкара има както сфери на сътрудничество, така и сфери, в които София трябва да преценява внимателно своя стратегически интерес. Турция иска да бъде „хъб“ на максимално концентрирани енергийни и стратегически коридори, докато България иска да се възползва от своето географско разположение, за да бъде също „хъб“ в региона.
Защо е важно: Темата е от изключителна важност за българския читател, тъй като развитието на отношенията между България и Турция може да окаже значително влияние на енергийната сигурност и икономическото развитие на страната. България трябва да бъде внимателна при преговорите с Турция, за да не се окаже в невъзможност да защитава своите национални интереси и да губи контрол над важни сектори от икономиката си.