Максималният осигурителен доход в България се вдигна на 2300 евро от 1 август. Това засяга около 310 хиляди българи, които плащат по-високи данъци и осигуровки. Работодателят плаща 18,92% от заплатата за осигурителни вноски, а работникът още 13,78%. След като са извадени осигуровките, които са за сметка на работника, от брутната заплата се получава данъчната основа, върху която се дължи данък върху доходите. Не се приспадат обаче сумите, които са за сметка на работодателя. При таван от 2300 евро осигуровките, които плащат работодателите, се вдигнаха с 35,64 евро за добре платен работник. Тези на служителите пък се увеличиха с 25,95 евро. Около 33% от хората, които се осигуряват на максималния осигурителен доход, са от IT сектора. На второ място по високи осигуровки са в сектор „Финансови и застрахователни дейности“. Около 310 хиляди души се осигуряват на максималния осигурителен доход, а около 3889 души се осигуряват на минимален праг. От 1 януари трудовият сжат вече ще се изчислява на час, както и осигурителният. Това ще засегне общо 437 651 души, които работят на договор между 1 и 7 часа дневно. Хората с един трудов договор на непълно работно време са 314 126 души. Най-масово пък се работи на четири часа. Приблизително една трета от тях работят в строителството, търговията, хотелиерство и ресторантьорство. На втора работа на непълно работно време са общо 123 525 души. Защо е важно: Промените в осигурителния доход и трудовия сжат могат да окажат сериозно влияние върху икономиката и социалната политика на страната. Тези промени засягат големи групи от населението и могат да имат както положителни, така и отрицателни последствия за различните сектори на икономиката и обществото. Понякога подобни промени могат да предизвикат дисбаланси на пазара на труда, което от своя страна може да повлияе на общата икономическа стабилност. Следователно е важно да се следят и анализират последствията от тези промени, за да се гарантира, че те ще имат положително влияние върху българската икономика и общество.