Мръсните тайни на БГ историята: След “Българан е галант” искат да снимат “Под игото”. Четвърт век не става – няма пари
Имало много ранени, когато лентата се запалила във “Модерен театър” в Бяла по време на филма “Крачун и Малчо”. След този инцидент, който се случил през 1957 година, българското кино вече не е бил същото. Въпреки че историята на българското кино започва много по-рано, то е била силно под натиска на съветската пропаганда и култура.
За начало на българското кино се смята появата на филма “Българан е галант” (1915) на Васил Гендов. Той е около 5 минути, но в резултат на бомбардировките над София оригиналното копие на филма е изгубено. Въпреки това, през 2015 година, на 100-годишнина от създаването си, филмът е бил възстановен от българските филмови историци.
През 1920-те години българското кино започва да се развива по-активно. Създават се първите филмови студиа, които започват да произвеждат филми. В този период са снимани филми като “Кражбата” (1922) и “Българският мещанин” (1923). Филмовите студиа са били основно под контрола на съветската власт, което е поставило българското кино под натиска на съветската пропаганда.
След Втората световна война, когато България става съюзник на СССР, българското кино става все по-авторитарно. Филмовите студиа са били под контрола на държавата, а съветската пропаганда е била широко разпространена. В този период са снимани филми като “Под игото” (1948) и “Васил Друмев. Човекът преди време” (1952).
След като “Под игото” е снимен, филмът се оказва много успешен не само в България, но и в цяла Европа. Той е бил първият филм на българското кино, който е получил международно признание. Филмът е режисиран от Светозар Ристовски и е основан на едноименния роман на Иван Вазов.
Сега, след като са минати 75 години от създаването на филма “Под игото”, същият филм се готви да бъде снимен отново. Този път ще бъде сниман от българския режисьор Станислав Донков. Филмът ще бъде част от новата версия на класиката, която ще бъде изградена в сътрудничество между българските филмови студиа и европейските телевизионни канали.
Сътрудничеството между българските филмови студиа и европейските телевизионни канали ще бъде основно заради парите. Въпреки че българското кино е имало много успехи в миналото, днес парите са малки. В България много филмови студиа са затворени или са в състояние на криза. Съветите на ЕС и другите европейски държави казват, че парите са малки, защото българското кино не е бил в състояние да се адаптира към новите технологии и трендите на съвременното кино.
Сътрудничеството между българските филмови студиа и европейските телевизионни канали ще бъде важно за българското кино. То ще му позволи да се адаптира към новите технологии и трендите на съвременното кино. Също така ще му позволи да се създадат нови филмови студиа и да бъдат създадени нови филми. Но парите все още ще бъдат проблем.
Трябва да се благодари на съветите на ЕС и другите европейски държави, които са подпомогнали българското кино да се създадат нови филмови студиа и да се създадат нови филми. Затова, след като са снимани новите филми, трябва да се благодари на съветите на ЕС и другите европейски държави за подпомагане на българското кино.