В последното денонощие бе публикуван коментар, който спечели най-много прочитания през седмицата. Той засяга важен въпрос, свързан с властта и лъжата. Когато някой от властта казва нещо, което не е съвсем вярно или изобщо не е вярно, това може да има сериозни последствия. Ефектът от бързото казване, особено когато ти си властта, е немедлен и може да обикаля телевизорите, анализаторите и коментаторите, като се мултиплицира много бързо и с огромен ефект.
Проблемът настъпва, когато това, което е казано, не е вярно. Тогава върху властта се изсипва обществено мнение, което не можеш да пипнеш с ръка, не можеш да купиш с пари и не можеш да пребориш със собствени сили. Хората лесно „купуват" сензациите и убедителните твърдения, но после бавно и системно научават, че не може да ти се има доверие, че говориш често непроверени неща или неща, които не можеш да докажеш.
Принципът „не казвай хоп, преди да скочиш" е елементарен комуникационен принцип, който остана напълно непознат за управлението на ППДБ и доведе до срутване на неговия престиж, на доверието към нещо и оттам и на одобрението на обществото. Този принцип е важен и в правосъдието, където би следвало да се спазва принципът, че по-добре 10 престъпници на свобода, отколкото един невинен в затвора.
Защото готино е да арестуваш някого, още по-готино щеше да бъде ако от този арест следваше нещо друго, освен връщане на човека на бял кон, необвинен и свободен. Та така и с новия вътрешен министър, който е доста подобен на стария. Извън институционалния факт, че МВР има задача да събере информация и да я представи на прокуратурата, би следвало да се спазва принципът на предотвратяване на опасността и не да се преследват други цели или личен рейтинг.
Защо е важно: Тази тема е важна за българския читател, защото показва как властта може да манипулира общественото мнение чрез лъжи и сензациите. Тя подсказва, че принципите на честността и доверието са от крайна важност за управлението и правосъдието, и че трябва да се спазват, за да не се стигне до срутване на престижа и доверието към властта.