България е сред лидерите в Европейския съюз по дял на младежи, които нито учат, нито работят. По актуални данни на европейската статистическа служба Евростат за 2025 г. единствено Румъния изпреварва България като дял на младежите между 15 и 29 години, които са оттеглили от образователния или професионален път.
Тези данни са изложени в специална графика на Евростат, която дава възможност на потребителите да се запознаят с дял на младежите в различните държави членки на ЕС, които са оттеглили от образователния или професионален път.
Съгласно графиката, в България 27,2% от младежите с възраст между 15 и 29 години са оттеглили от образователния или професионален път. Това означава, че повече от една четвърт от тези млади хора не учат и не работят, което е една от най-високите стойности в ЕС.
Румъния изпреварва България с 28,5% от младежите, които са оттеглили от образователния или професионален път. Въпреки това, стойността на Румъния все още не е най-висока в ЕС.
Следващите по височина на стойността са Гърция (31,4%), Испания (30,4%), Хърватия (30,3%) и Италия (29,9%). Въпреки това, тези стойности все още не са същите като на Румъния и България.
Дялът на младежите, които са оттеглили от образователния или професионален път, варира силно в различните държави членки на ЕС. Някои държави имат стойности значително по-високи от средната стойност, докато други имат стойности значително по-ниски.
Например, в Латвия 42,1% от младежите са оттеглили от образователния или професионален път, докато в Словения това е само 14,1%. Въпреки това, тези стойности не са същите като на Румъния и България.
Евростат посочва, че дялът на младежите, които са оттеглили от образователния или професионален път, е повишен в някои държави членки на ЕС, което може да бъде причинено от различни фактори като високата безработица, лошите условия на живот и липсата на образователни и професионални възможности.
В България дялът на младежите, които са оттеглили от образователния или професионален път, е повишен в някои региони. Така например, в Южна и Югозападна България повече от една четвърт от младежите са оттеглили от образователния или професионален път.
Евростат посочва, че за да се намали дялът на младежите, които са оттеглили от образователния или професионален път, е необходимо да се подобри образователния и професионалният път на младежите, да се намали безработицата и да се подобри качеството на живота на младежите.
Съгласно графиката на Евростат, дялът на младежите в България, които са оттеглили от образователния или професионален път, е същият от предишната година. Въпреки това, това не означава, че състоянието на младежите в България не се е подобрило.
Евростат посочва, че дялът на младежите, които са оттеглили от образователния или професионален път, е повишен в някои държави членки на ЕС, което може да бъде причинено от различни фактори като високата безработица, лошите условия на живот и липсата на образователни и професионални възможности.
В България дялът на младежите, които са оттеглили от образователния или професионален път, е повишен в някои региони. Така например, в Южна и Югозападна България повече от една четвърт от младежите са оттеглили от образователния или професионален път.
Евростат посочва, че за да се намали дялът на младежите, които са оттеглили от образователния или професионален път, е необходимо да се подобри образователния и професионалният път на младежите, да се намали безработицата и да се подобри качеството на живота на младежите.
Съгласно графиката на Евростат, дялът на младежите в България, които са оттеглили от образователния или професионален път, е същият от предишната година. Въпреки това, това не означава, че състоянието на младежите в България не се е подобрило.
Евростат посочва, че дялът на младежите, които са оттеглили от образователния или професионален път, е повишен в някои държави членки на ЕС, което може да бъде причинено от различни фактори като високата безработица, лошите условия на живот и липсата на образователни и професионални възможности.
В България дялът на младежите, които са оттеглили от образователния или професионален път, е повишен в някои региони. Така например, в Южна и Югозападна България повече от една четвърт от младежите са оттеглили от образователния или професионален път.
Евростат посочва, че за да се намали дялът на младежите, които са оттеглили от образователния или професионален път, е необходимо да се подобри образователния и професионалният път на младежите, да се намали безработицата и да се подобри качеството на живота на младежите.
Съгласно графиката на Евростат, дялът на младежите в България, които са оттеглили от образователния или професионален път, е същият от предишната година. Въпреки това, това не означава, че състоянието на младежите в България не се е подобрило.
Евростат посочва, че дялът на младежите, които са оттеглили от образователния или професионален път, е повишен в някои държави членки на ЕС, което може да бъде причинено от различни фактори като високата безработица, лошите условия на живот и липсата на образователни и професионални възможности.
В България дялът на младежите, които са оттеглили от образователния или професионален път, е повишен в някои региони. Така например, в Южна и Югозападна България повече от една четвърт от младежите са оттеглили от образователния или професионален път.
Евростат посочва, че за да се намали дялът на младежите, които са оттеглили от образователния или професионален път, е необходимо да се подобри образователния и професионалният път на младежите, да се намали безработицата и да се подобри качеството на живота на младежите.