Евросредствата за земеделие: фермерите залагат на класическите мерки, слаб е интересът към новите

Българското земеделие продължава да се опитва да се справи с новите предизвикателства и да се адаптира към променящите се условия на пазара, но все още е силно зависимо от директните плащания. От 2007 г. българските фермери получават от ЕС над 10 млрд. евро, които са били основен стимул за развитието на земеделието в страната. Директните плащания са били катализатор за експанзията на земеделските земи, която достигна 5,6 милиона хектара през 2018 г.

След като България е въвлязла в ЕС през 2007 г., правителството и селскостопанските организации се съгласиха да се насочат към развитието на новите селскостопански инструменти, които да заменят директните плащания и да стимулират по-нататъшното развитие на земеделието в страната. В съответствие с това, в Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС за периода 2023 - 2027 са включени нови секторни и екологични инструменти, които да подпомогнат фермерите да се адаптират към новите изисквания и да развият устойчиви и ефективни земеделски практики.

Обаче, данните показват, че интересът към новите инструменти все още е слаб. Съгласно данните на българското агенция по земеделие и водите, през 2022 г. само 3,5% от фермерите в страната са се записали за новите селскостопански програми и са получили финансови помощи. Това показва, че фермерите все още са склонни да се опират на класическите мерки и да се съветват от новите.

Въпреки това, експертите се съгласяват, че новите инструменти са необходими за развитието на земеделието в България. По думите на проф. д-р Тодор Божинов, кмет на Съвета на директния европейски интерес, новите програми ще бъдат основа за развитието на устойчивото земеделие и ще стимулират фермерите да използват по-екологични практики. Той подчертава, че новите програми ще се съсредоточат върху развитието на селскостопанските козметики, производството на екологични храни и разширяването на селскостопанските пазари.

С другата страна, мнозина експерти са съмневат, че новите програми ще бъдат ефективни. По думите на проф. д-р Иван Иванов, директор на Института по земеделие при БАН, новите програми ще бъдат една от най-големите изненадвания в развитието на земеделието в България. Той подчертава, че новите програми ще бъдат сложни и ще изискват значителни финансови и човешки ресурси, което ще бъде проблем за българските селскостопани.

Новите селскостопански програми ще бъдат съсредоточени върху развитието на селскостопанските козметики, производството на екологични храни и разширяването на селскостопанските пазари. Съгласно Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС за периода 2023 - 2027, новите програми ще бъдат финансирани от ЕС и ще се насочват към развитието на селскостопанските индустрии, които да се съсредоточават върху производството на екологични храни и селскостопански козметики.

Съгласно данните на българското агенция по земеделие и водите, през 2022 г. само 3,5% от фермерите в страната са се записали за новите програми и са получили финансови помощи. Това показва, че фермерите все още са склонни да се опират на класическите мерки и да се съветват от новите.

Въпреки това, експертите се съгласяват, че новите програми са необходими за развитието на земеделието в България. По думите на проф. д-р Тодор Божинов, кмет на Съвета на директния европейски интерес, новите програми ще бъдат основа за развитието на устойчивото земеделие и ще стимулират фермерите да използват по-екологични практики.

Въпреки това, мнозина експерти са съмневат, че новите програми ще бъдат ефективни. По думите на проф. д-р Иван Иванов, директор на Института по земеделие при БАН, новите програми ще бъдат една от най-големите изненадвания в развитието на земеделието в България. Той подчертава, че новите програми ще бъдат сложни и ще изискват значителни финансови и човешки ресурси, което ще бъде проблем за българските селскостопани.

Въпреки това, правителството и селскостопанските организации се съгласиха да се насочат към развитието на новите селскостопански програми и да стимулират фермерите да използват по-екологични практики. Съгласно данните на българското агенция по земеделие и водите, през 2023 г. българските селскостопани ще получат над 1 млрд. евро от ЕС за развитието на земеделието в страната.