Борис Гуджунов е един от най-разпознаваемите гласове на българската естрада. Роден е на 22 май 1941 година в Пазарджик и първоначално следва техникум по фина механика и оптика. Обаче съдбата му има други планове и той избира изкуството. През 1963 година е приет във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ и паралелно учи в Школата за естрадни изпълнители към Българското национално радио. Там започва да се оформя артистът, когото по-късно ще наричат един от най-добрите гласове на българската естрада. Първите му стъпки на сцената са свързани с една от първите рокгрупи у нас - „Сребърните гривни“. В годините, когато рокендролът тепърва навлиза в България, младият изпълнител пее световни хитове и бързо привлича вниманието с характерния си тембър. След това започва работа с Бигбенда на Българското радио, а след това идва и големият пробив. В края на 60-те години Борис Гуджунов вече е сред най-разпознаваемите изпълнители у нас. От 1968 до 1971 година е солист на легендарния оркестър „София“, формация, която по онова време задава стандарта в българската популярна музика. Именно тогава се раждат и песните, които превръщат името му в символ на цяла музикална епоха. Колегите му разказват, че той притежава рядко съчетание от талант и скромност. Не е от артистите, които търсят шум около себе си. За него най-важна остава музиката. Следват години на успехи. Гастролира в Съветския съюз, Полша, Югославия, Турция, Германия, Италия, Куба, Алжир и Япония. Българската естрада по това време е сред най-силните културни визитки на страната и Борис Гуджунов е едно от нейните най-разпознаваеми лица. Тъкмо когато кариерата му е във възход, идва денят, който ще раздели живота му на „преди“ и „след“ - 21 декември 1971 година. Група български музиканти и изпълнители се качват на самолет Ил-18, който трябва да ги отведе в Алжир за участие в Дни на българската култура. На борда са едни от най-популярните имена в естрадата. Борис Гуджунов оцелява по чудо в самолетна катастрофа, но на сцената се връща 20 г. след трагедията.
Защо е важно: Историята на Борис Гуджунов е пример за талант, признание, болка, оцеляване и достойнство. Той е един от най-разпознаваемите гласове на българската естрада и неговата кариера е маркирана от успехи и трагедия. Неговата история е важно наследство за българската култура и естрада и трябва да бъде запомнена и ценена от новите поколения.