Недостатъчното представяне на българските вина е една от основните причини София да не получи място в престижния кулинарен гид „Мишлен“. Това стана ясно от одита на инспекторите, приключил наскоро. Според доклада местната кухня и винената култура са сред ключовите елементи при оценката на всяка дестинация. Инспекторите отбелязват липса на добре подготвени сомелиери и обслужващ персонал, който да представя винените листи и да разказва на гостите за местните производители.
В България не са изградени и устойчиви традиции за предлагане на качествено вино на чаша. Критиките не се изчерпват с виното. Проверяващите отбелязват, че в много ресторанти се предлагат прекалено дълги менюта, което според тях е признак, че се използват замразени продукти. Като слабост е посочено и сериозното разминаване между цените и качеството на предлаганата услуга.
Констатациите провокираха държавата да започне разговор с лозаро-винарския сектор за активно популяризиране на българските вина. Първата среща се проведе миналата седмица по инициатива на министерствата на земеделието и на туризма. Представители на институциите, браншовите организации и производители се обединиха около идеята за национално партньорство, което да утвърди българското вино като част от туристическия облик на страната.
Министърът на туризма Илин Димитров заяви, че поставят началото на една инициатива, за да дадем на българското вино мястото, което заслужава. Министърът на земеделието Пламен Абровски подчерта, че местните сортове и винените традиции са една от визитните картички на България.
Защо е важно: Българското вино има потенциал да бъде една от основните туристически атракции на страната, но за това е необходимо да се развият устойчиви традиции за предлагане на качествено вино и да се популяризира винената култура сред местните и чуждестранните посетители. С активното участие на институциите и бранша, българското вино може да заеме полагащото му се място в туристическия облик на България и да допринесе за развитието на селските райони и местните общности.