Пат Дженингс, един от най-великите вратари на 20-ти век, е бил част от легендарния състав на Северна Ирландия през 80-те години. Той е бил ключов играч в отбора, който е достигнал финалите на световното първенство през 1982 година в Испания и европейското първенство през 1988 година в Западна Германия.
През последните няколко години Дженингс е станал част от българските кръгове, като е работил като експерт в няколко телевизионни програми и е бил част от екипа на „България на спорта". В този контекст той е имал възможност да се срещне с българския финансист Кирил Евтимов.
В разговора си с Евтимов Дженингс признава, че не помни мачовете си срещу България. Това е забележително, тъй като Северна Ирландия е играла с България в две мача през 80-те години.
Дженингс и Евтимов се засякоха в ложата на „Тотнъм Хотспърс стейдиъм" в Лондон, където гледаха равенството 1:1 от Висшата лига. В този мач „Тотнъм" е играл срещу „Саутхемптън".
В разговора си с Евтимов Дженингс казва, че не помни мачовете си срещу България, поради което не е в състояние да има някаква съда или признание за тях. Той добавя, че това е част от процеса на стареене и че не е сигурен дали ще може да си спомни мачовете си в бъдеще.
Евтимов коментира ситуацията, казвайки, че Дженингс е бил един от най-добрите вратари на света и че неговото признание за неумение да спомни мачовете си е част от човешката природа. Той добавя, че това е част от процеса на стареене и че ние трябва да бъдем благосклонни към хора, които са по-стари от нас.
Дженингс и Евтимов се сприятеляват през разговора и се поделят за хумор и смях. Техният разговор е публикуван в българските медии и е привлекъл вниманието на публиката.
Въпреки това, мнозина хора са били изненадани от признанието на Дженингс за неумение да спомни мачовете си срещу България. Някои са смятали, че това е част от същата игра на играта и че Дженингс просто е искал да се насмееши с Евтимов. Други са смятали, че това е сериозно и че Дженингс трябва да се отчети за неуменията си.
Въпреки това, разговора на Дженингс и Евтимов е останал в историята като забележителен случай на хумор и човешка природа. Той е доказал, че дори и най-великите вратари на света могат да имат неумения и че хуморът е един от най-добрите начини да се справим с тях.