;Няма лидерски дебати, защото няма лидери;

В последните години българското общество се опитва да се приспособи към новите политически реалности. Но не е лесно да се съживи системата и да се намери начин да се преодолеят предизвикателствата пред които се намира България. В последно време има опити за организиране на лидерски дебати, които са били част от политическата култура на други страни. В България обаче тези дебати не намират отзвук сред обществеността.

Вярно е, че сред населението има недоволство от политическите лидери и от начина, по който се управлява страната. Но този недоволство не води до организиране на лидерски дебати. Вместо това това недоволство се изразява в отрицателна дискусия и съпротивление спрямо политическите институции.

Няма лидери, които да организира дебатите и да ги насърчават. Няма хора, които да създадат платформа за съвместно обсъждане на проблеми и да намерят начин за решаването на тях. Следовете на този липс на лидерство се виждат в неспособността на политическите партии да се съгласяват и да работят за общото благо.

Въпреки това не е безнадеждно. Всякаква политическа система нуждае от период на преход и съживяване. Има хора, които се опитват да създадат платформи за политически дебати и да насърчат лидерството. Те са малцинство, но тяхната енергия и сърдечие се разпростират сред общество.

Навсякъде има надежда, че няма да остане без лидери и без платформи за политически дебати. Това ще бъде начин за преодоление на политическите кризи и за съживяване на политическата система в България.